10 емблематични френски песни

Този малък скъпоценен камък, написан от Жан Леноар и изпълнен от Люсиен Бойе (сред десетки други, и двете на френски и в превод) има лъскава, сънлива мелодия, която често се чува във френската музика кутии. Заглавието се превежда на "Speak to Me of Love", а текстът разказва за сладките нищо, в които влюбените шепнат ушите на другия и как тези думи могат да стопят проблемите на света, дори и да не са напълно истински.

Къде сте го чували: Саундтраците на филма на Казабланка, Самозванците, и Полунощ в Париж.

„J'attendrai“, което означава „Ще те чакам“, всъщност първоначално е написано на италиански от Дино Оливиери и Нино Растели и наречен "Торнерай". Мелодията е вдъхновена от Тананикащия хор от великия на Пучини опера

Мадам Бътерфлай. Текстът говори за очакване на завръщането на любовник, който е отишъл далече на неназовано място, и се превърна в нещо като химн за млади двойки по време на Втората световна война.

Къде сте го чували: Саундтраците на филма на Das Boot и Триумфалната арка.

Фреел беше един от най-великите дами от топка мюзета, захранваният с акордеон предшественик на съвременната дискотека, и тази песен, написана от Винсент Ското, е една от най-популярните, излизали някога от тази епоха. И лирически, и музикално, той прославя знойния и скандален танц, наречен java, вариант на валс което установи, че двойката танцува опасно близо един до друг, често докато мъжът партньор държеше двете си ръце върху жената derrière.

Къде сте го чували: Саундтраците на филма на Ключът на Сара и Шарлот Грей.

Никой не е оказал такова изключително влияние върху историята на френската популярна музика като златогласата Едит Пиаф. От всички прекрасни песни в нейния репертоар, обаче, "La Vie en Rose" ("Живот през розови очила") със сигурност е най-обичаният и най-добре запомнен в целия свят. Пиаф сама написа текста, а мелодията е написана от Луис Гулиелми.

Къде сте го чували: Саундтраци към десетки филми и телевизионни предавания (особено тези, които се развиват във Франция), включително Сабрина (както класиката, така и римейкът) и френска целувка, както и Нещо трябва да се даде, Бул Дърам, УОЛ-И, Листът със задачите, и много повече. Това е и заглавната песен за носителя на Оскар за 2007 г. биографичен филм за Едит Пиаф, La Vie en Rose.

Легендата разказва, че певецът, композиторът и текстописецът Чарлз Тренет написа „La Mer“ само за десет минути, драскайки текста върху листове тоалетна хартия, докато се возеше на влак. Независимо дали е вярно или не, със сигурност е подходящо: песента е сладка и причудлива и без усилие вечна. Записан е на редица езици, включително „Somewhere Beyond the Sea“ на Боби Дарин, който носи морската тема („La Mer“ просто означава „Морето“), но не е директен превод.

Къде сте го чували: Саундтраците на филма на Търсенето на Немо, Историята на Ел Ей, и много други. „La Mer“ също предостави решаваща сюжетна точка в първия сезон на телевизионния сериал Изгубен.

Тази безгрижна песен е обработена от изпълнители от цял ​​свят (включително Eartha Kitt и Луис Армстронг), но класическата френска версия на Ив Монтан, чиято десетилетна кариера започва, когато Едит Пиаф го взе за протеже и любовник, е la crème de la crème. Нежните текстове говорят за популярната тема за влюбването и малките мечти, които новите влюбени споделят за потенциалния си съвместен живот.

Къде сте го чували: Версията на Ив Монтан беше по-малко популярна в англоезичния свят от някои кавъри, но беше голям хит в Франция и е включен в саундтраците на много френски филми и телевизионни предавания, както и в телевизията реклами.

„Tous Les Garçons et Les Filles“ („Всички момчета и момичета“) беше първата голяма хитова песен за невероятно шикозните французи мегазвездата Франсоаз Харди и след като стана мултиплатинен сингъл във Франция, тя продължи да го записва в няколко други езици. Текстовете са тъжни, като младият разказвач говори за това как всички други млади хора се влюбват и се свързват и се надяват скоро тя да срещне истинската си любов. Харди сама написа песента.

Къде сте го чували: Саундтраците на филма на Метроленд, Изявлението, Мечтателите, и много други, както и няколко телевизионни предавания.

Шарл Азнавур е един от най-продаваните артисти в света с над 100 милиона продадени плочи, а ренесансов човек, участвал в над 60 филма, служи като посланик в Организацията на обединените нации в Женева, е неуморен защитник на своята прародина (Армения) и е активен участник в европейската политика. „La Bohème“ е история за млади влюбени (нали те всички?), художник и любимата му приятелка бохем, както се вижда през очите на художника няколко десетилетия по-късно.

Къде сте го чували: Най-вече във френски филми, като напр L'Anniversaire, Le Coût de La Vie, Възрастта на възможните, и други.

"Je T'Aime... Moi NonPlus" ("Обичам те... аз нито") е един от най-известните и скандални дуети, създавани някога. Леко абсурдните текстове са написани като разговор между двама влюбени, които са в, да кажем, разгорещен момент. И наистина, слухът продължава, че когато модната икона Джейн Биркин и легендарният Лотарио Серж Генсбур наистина са се занимавали с нещо рисковано докато записаха песента (същият слух продължава и с по-ранен запис на Гейнсбур и Брижит Бардо, изпълняващи една и съща песен, въпреки че Генсбур винаги го отричаше и в двата случая, настоявайки, че ще му трябва дългосвиреща плоча, за да бъде това истина).

Къде сте го чували: В огромно разнообразие от филми и телевизионни предавания, от Пълният Монти да се Далтри Калхун, между другото.

Джо Дасин, авторът и изпълнител на тази класическа песен за млади влюбени (Bien sûr), който се влюбва в Париж (докато се разхождаше по известния булевард, който сочи заглавието, въпреки това) беше всъщност американец, въпреки че родителите му са французи и по-голямата част от успеха му в кариерата е във френския популярен музика. Известна още като „Aux Champs-Elysées“, тази песен е изключително закачлива и има неустоимо винтидж усещане от 70-те.

Къде сте го чували: Саундтракът към филма за Дарджилинг Лимитид, както и няколко телевизионни предавания.