Контекстът на "Vissi d'Arte"
Тоска пее тази изящна ария във 2-ро действие на Джакомо Пучиниопера, Тоска, една от най-изпълнените опери на композитора. Прочетете целия синопсис на Пучини Тоска.
Скарпия, шеф на тайната полиция, разследва бягството на римския затворник Чезаре Анджелоти. Винаги подозрителен към Марио Каварадоси, художника, Скарпиа кара хората си да го доведат за разпит, когато им свършат следите, за да намерят Анджелоти. Марио е стар приятел с Анджелоти и му помогна да се скрие още в първото действие. Въпреки използването на мъчения от Скарпия, Марио остава непоколебимо лоялен на приятеля си и издържа да отговори на всеки негов въпрос.
Когато любовницата на Марио, Флория Тоска, пристига, след като получава покана за вечеря от Скарпия, Марио я моли да не казва и дума. Когато го отведат в друга стая, се чуват писъци на болка. Скарпия казва на Тоска, че може да спаси Марио, ако му каже къде се крие Анджелоти. Отначало тя отказва да отговори, но когато виковете на Марио се засилват, тя се поддава и разказва всичко на Скарпия.
Марио е придружен обратно в стаята с Тоска, но след като радостно аплодира, когато това беше обявено от един от Скарпия мъже, че Наполеон и неговите войски са спечелили битка срещу съюзниците на Скарпия, Скарпия кара хората си да го хвърлят в затвора. На фона на протестите на Тоска, Скарпия й казва, че може да го спаси още веднъж, стига да спи с него. Тоска пее "Vissi d'Arte", след като избягва няколко от неговите аванси, чудейки се защо след всичко, което е направила, Бог ще я изостави през това ужасно време.
"Vissi d'Arte" италиански текстове
Vissi d’arte, vissi d’amore,
non feci mai мъжки ad anima viva!
Con man furtiva
quante miserie conobbi aiutai.
Sempre con fè Sincera
la mia preghiera
ai santi tabernacoli salì.
Sempre con fè Sincera
diedi fiori agl’altar.
Nell’ora del Dolore
perchè, perchè, Signore,
perchè me ne rimuneri così?
Diedi gioielli della Madonna al manto,
e diedi il canto agli astri, al ciel,
che ne ridean più belli.
Nell’ora del dolor
perchè, perchè, синьор,
ah, perchè me ne rimuneri così?
Английски превод на "Vissi d'Arte"
Живях за изкуството си, живях за любовта,
Никога не съм причинил зло на жива душа!
С тайна ръка
Облекчих толкова нещастия, за които знаех.
Винаги с истинска вяра
моята молитва
се издигна до светите светилища.
Винаги с истинска вяра
Дадох цветя на олтара.
В часа на скръбта
защо, защо, Господи,
защо ме възнаграждаваш така?
Дадох бижута за мантията на Мадона,
и дадох песента си на звездите, на небето,
която се усмихна с повече красота.
В часа на скръбта
защо, защо, Господи,
ах, защо ме възнаграждаваш така?
Най-добрите изпълнения на "Vissi d'Arte".
Доста безопасно е да се каже това Мария Калас притежаваше ролята на Тоска. Нейните монументални изпълнения на "Vissi d'Arte" са легендарни. Въпреки че нейната техника и вокално майсторство понякога могат да бъдат недостатъчни, уязвимостта и емоцията в нея предаването както на глас, така и на актьорска игра имат способността да ви накарат да почувствате нейната сърдечна болка и болка, сякаш са твой собствен. Въпреки това имаше няколко други отлични изпълнители, които изпълниха ролята:
- Анджела Георгиу (гледайте в YouTube)
- Леонтин Прайс (гледайте в YouTube)
- Мария Калас (гледайте в YouTube)
- Монсерат Кабале(гледайте в YouTube)
Историята на Тоска
Френският писател и драматург Викториен Сарду написа драматичната пиеса, Ла Тоска, през 1887г. Две години по-късно Сарду обикаля пиесата в Италия, а Джакомо Пучини присъства на поне две представления. Вдъхновен от видяното, Пучини вярва, че може да превърне пиесата в опера. Въпреки че Сарду предпочиташе френски композитор да адаптира пиесата си, издателят на Пучини Джулио Рикорди успя да осигури правата върху пиесата. Въпреки това, когато Сарду изрази своята несигурност, че е дал най-успешната си пиеса на сравнително нов композитор, чиято музика не му пука, Пучини изоставя проекта.
В резултат на това Рикорди поверява друг композитор, Алберто Франкети, да работи върху операта. Франкети, който никога не е искал работата, която изглежда, се придържа към нея в продължение на четири години, преди да се откаже и да пусне правата обратно на Пучини през 1895 г. Оттам на Пучини му отне още четири години и безброй спорове с неговите либретисти Луиджи Илика и Джузепе Джакоза и издателя Джулио Рикорди, за да финализира либретото и партитурата. Въпреки смесените отзиви от музикалните критици, публиката хареса операта, когато беше премиерата й в римския Театро Костанци на 14 януари 1900 г.
