Кога Кавазаки представиха първия си трицилиндров 2-тактов през 1968/9, H1 Mach 111, той превзе света на мотоциклетите с буря.
В края на шейсетте години мотоциклетната индустрия беше в състояние на движение. Пазарът дълго време беше доминиран от известните имена; някои, като Harley Davidson, Triumph и Norton, съществуваха от самото начало 1900 г. За производителност тези компании са произвеждали среден до голям капацитет 4-тактов. Но, както при международната сцена на мотоциклетни състезания, по-малкият, по-лек, 2-тактов, беше изненадал големите производители и пое властта.
Ако утвърдените производители бяха изненадани от скоростта на новите 2-тактови, като 350-кубиковия паралелен близнак на Yamaha R3, те бяха напълно заслепени от тройките на Kawasaki. За представяне на улични велосипеди, H1 беше ненадминат; поне що се отнася до ускорението. Въпреки това, въпреки че H1 можеше да измине ¼ миля за 12,96 секунди с крайна скорост от 100,7 mph, управлението и спирачките му не достигаха до машините на конкурентите.
Уникалните характеристики на ранните машини H1 включват CDI (Capacitor Discharge Ignition) и три отделни изпускателни системи. Оформлението на ауспухите напомняше на състезателите от Гран При MV Agusta с 3 цилиндъра от онова време, макар и от противоположната страна на мотора.
H2 Mach 1V
След успеха на 500-кубиковата версия, Kawasaki пусна гама от тройки през 1972 г., включително S1 Mach 1 (250-cc), S2 Mach 11 (350-cc) и 750-cc версия, H2 Mach 1V, за допълване на 500-cc H1.
Въпреки че H1 и H2 бяха известни с ускорението, те също станаха печално известни с лошите си характеристики на управление. Толкова лошо беше управлението на този мотор, че стана известен като производителят на вдовици (не е прякор, който Kawasaki иска за една от техните машини!).
Един от проблемите с управлението на H1 и H2 беше тяхната склонност да теглят колела. Тези машини не само биха могли лесно да ускорят предните си колела във въздуха, но и лесно биха могли да го направят, пътувайки с над 100 mph! Малко състезатели бяха в състояние да се справят с това явление, особено при високи скорости, в резултат на което много ездачи бяха наранени (или по-лошо) на тези велосипеди. Нетният резултат беше, че застрахователните премии за H1 и H2 започнаха да се увеличават значително, което в крайна сметка се отрази на продажбите.
Състезателни успехи
За да популяризират своите улични велосипеди, Kawasaki участва в различни национални и международни мотоциклетни състезания. Отборите обикновено бяха подкрепени от техните национални дистрибутори. Една конкретна страна със силно състезателно наследство беше Обединеното кралство. С подкрепата на Kawasaki Motors UK, състезателите Мик Грант и Бари Дичбърн се класираха на първо и второ място в Престижната серия супербайк MCN (Новини за мотоциклети) в Обединеното кралство през 1975 г., използваща състезателната версия на H2 750-cc велосипед.
През 70-те години производителите на мотоциклети са били подложени на нарастващ натиск от различни правителства да намалят емисиите от своите мотоциклети. Този натиск в крайна сметка доведе до прекратяване на производството на 2-тактови от гамата на повечето производители.
В САЩ KH 500 (разработка на оригиналния H1) беше предложен за продажба за последната година през 1976 г. Крайният модел беше с код A8. Въпреки това KH 250 се продава до 1977 г. (модел B2), а KH400 до 1978 г. (модел A5). В Европа серията KH от 250 и 400-кубикови машини се предлага до 1980 г.
Популярни колекционери велосипед
Днес тройните цилиндри на Kawasaki са много популярни сред колекционерите. Цените варират значително в зависимост от рядкостта на даден модел. Например, 1969 H1 500 Mach 111 в отлично първоначално състояние се оценява на около 10 000 долара; като има предвид, че KH500 (модел A8) от 1976 г. се оценява на 5000 долара.
За реставраторите частите за Kawasaki са относително лесни за намиране. Има и няколко частни дилъри специализирана в трицилиндрови велосипеди. Освен това има редица уебсайтове посветен на тройките на Kawasaki.
